Защо Сорос не обича Русия?

17.10.2019 06:15

Провалената машинация на известния борсов спекулант

Както знаете, финансистът Джордж Сорос, почитател на цветните революции и либералните ценности, всъщност не харесва Русия и нейния президент. Всеки има право на политически възгледи, разбира се, но в тази история вероятно има личен финансов момент Историята е стара и определено си заслужава да се припомни.

Консорциумът Mustcom бе създаден специално за участие в търга за акциите на «Связинвест» през 1997 г. Холдингът притежаваше почти всички регионални далекосъобщителни оператори плюс «Ростелеком». 25% плюс една акция бяха закупени от Mustcom за 1,875 милиарда долара.

Групата «ОНЕКСИМ-МФК» бе представена от фирмата ICFI Cyprus; от името на «Ренесанс Капитал» участваше компанията Renaissance International Ltd; Deutsche Bank се представляваше от дъщерната си компания Deutsche Morgan Grenfell.

Имаше и още два съучредители в консорциума — най-голямата в САЩ брокерска кантора Morgan Stanley и инвестиционният фонд Quantum, представляващ интересите на Джордж Сорос, който първоначално притежаваше над 50 % от Mustcom.

През 2000 г. г-н Сорос изкупи останалите акции от съдружниците. Размерът на тези транзакции не беше разкрит, но е ясно, че като цяло Джордж Сорос е платил 25% плюс една акция на телекомуникационния холдинг за много повече от 1 млрд. долара През 2004 г. Джордж Сорос продаде компанията си Mustcom Ltd, чийто единствен актив бе блокиращия дял в «Связинвест», сделката възлизаше на 625 милиона долара.

Загубите бяха повече от сериозни. Естествено, г-н Сорос се опита да спаси инвестицията си. През 2001 г. той се опита да преобразува своя дял в държавни дялове в телекомуникационни компании чрез „Связинвест“. Документите бяха сравнително ликвидни и можеха да бъдат продадени на фондовия пазар, който оживя след дефолта от 1998 г. След това «Связинвест» активно се ангажира с консолидирането на своя бизнес и капитализацията на компаниите.

Ако идеята на Сорос беше реализирана, Русия щеше да загуби контрол над отрасъла, включително над комуникациите на далечни разстояния. Смята се, че ФСБ е било категорично против последното. Така или иначе идеята на известния борсов спекулант не намери разбиране в Кремъл. Идеята да се приватизира «Связинвест» изцяло, което при всички останали неща означаваше увеличаване на капитализацията му, беше отхвърлена от Путин през 2003 г. И в крайна сметка, въпреки връзките си в тогавашна Русия, Сорос беше принуден да фиксира своята загуба.

Възможно ли беше по някакъв начин да си спаси инвестицията? По принцип Сорос можеше ли постепенно да си продаде акциите на световните пазари? Едва ли би получил, обаче, добри цени. Тогава основният интерес към телекомуникационния сектор беше съсредоточен не върху фиксираните, а върху мобилните комуникации. Последните в онзи период се развиваха много бързо в Русия. И основните инвестиции отидоха в капитала на «МТС» и «Вимпелком».

Като цяло, Сорос заложи на грешния кон в Русия, трябваше да закупи клетъчна, а не фиксирана връзка.

Да, трудно е човек да признае, че в случая се е проявил като глупак — особено, ако има репутацията на сериозен и успешен играч на борсата. По-лесно и по-удобно е да се обвинява Русия и нейният президент за всичко.