Когато цар Калоян е признат за император
През 1204 г. с тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ
На 8 ноември отбелязваме признаването на цар Калоян за император на българи и власи. На тази дата през 1204 г. с тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ.
Това каза в ефира на Радио „Фокус“ – Велико Търново историкът проф. Пламен Павлов. Той уточни, че международното признание на българската държава е едно от знаковите събития в първите десетилетия от нейното възстановяване от братята Петър и Асен.
По думите му актът е осъществен благодарение на прочутия дипломат и войни – техният брат Калоян.
„В 1202 г. той активизира връзките с Рим. Те имат изключително интересна еволюция и градация. Отначало обръщението на папата към Йоаница е като към един местен владетел, без определена титла.
Цар Калоян обаче отговаря като император на българи и власи“, поясни проф. Павлов и допълни, че понятието власи буди много спорове, но според историческите данни то е използвано уместно, защото по това време Калоян има основателни претенции към земите между Дунав и Карпатите, които са изконно български, но са населени с власи.
„Ако проследим преписката между Калоян и Инокентий III ще видим как постепенно българският цар налага своите тези на своя авторитетен кореспондент. И папата в крайна сметка признава законността на българската държава, тоест, че тя не е нещо ново, а е възстановяване на Българското царство от времето на Симеон, Петър и Самуил“, добави проф. Павлов.
Той уточни, че на 7 ноември кардинал Лъв коронясва архиепископ Василий за първосвещеник на църквите в България и Влахия.
Според проф. Павлов на следващия ден той коронясва българския владетел с титлата цар, на което Калоян отговаря на папата и благодари, че е провъзгласен за император.
Неговото тълкуване на акта не се приема отрицателно и така до падането на България под османска власт, българските владетели са определяни като императори в западните документи.