«Лява алтернатива» на Жан Виденов: Предизборен апел
ЛЯВАТА АЛТЕРНАТИВА
(Нашият Предизборен Апел)
След три десетилетия перестроечни злоупотреби с Конституцията от 1991 г., страната ни отново е пред избор, отново е на кръстопът. И след последните безплодни избори България отчаяно се нуждае от
алтернатива на компрадорско-олигархичният модел, наложил се в крайна сметка у нас.
Изборите дадоха
единствено примери на всеобщо бягство от отговорност за страната. Нараства тревогата, че вотът на 11 юли
няма да бъде крачка напред. „Перестройката“ завършва с позор и всеобщо презрение пред очите ни, но
надеждна, стабилна и общоприемлива алтернатива няма. Нещо повече – рисковете от предателство на
националните интереси в периода на политическото безвремие нарастват. Международните тенденции в
региона и в света са по-тревожни от всякога през последните три десетилетия.
Номенклатурно-олигархичната „перестройка“ създаде българската олигархия и дълбока държава,
нямащи нищо общо дори с модерния и цивилизован капитализъм. Едва-едва извоювалата авторитет пред
обществото висока средна класа се гъне под натиска на откровено архаични модели, порядки и типажи.
Ресурсът й да защитава и възпроизвежда държавните институции се изчерпва. Десните идеи (и все по-
истеричния антикомунизъм) вкарват властовите елити в очевидна безпътица и срещат напълно обяснимо
недоверие, гняв и съпротива от страна на избирателите.
Но има и лява алтернатива, и ние сме част от нейните бойци, която винаги е била с вас и се е
борила – със стиснати зъби и сред всеобщи пошли издевателства — за националната кауза и
българската държавност.
Само Лявата Алтернатива може да устои на сриването на бездруго скромния стандарт на живот и
на самата, постоянно рушаща се, нова българска средна класа. Макар и с леви убеждения, ние сме в съюз
със здравите консервативни инстинкти, съхранили българщината през столетията. Нямаме (и никога не
сме имали) колебания в борбата срещу безумните и антихуманни идеи за „пост човечество и индустрия“.
Само Лявата алтернатива все още устоява на настъплението на глобалния либерализъм и на
десницата срещу хората на труда. Но ние сме противници и на съблазните на „евро — лявото”, разбирано
единствено като „усвояване на фондове“ (някои от които рушителни за националната държавност). През
нас няма да мине и онова „ляво”, което е рекетьор за абсурдни малцинствени привилегии и скрит лобист
на озъбени олигархични интереси.
Само Лявата Алтернатива се е противопоставяла решително през годините на съсипването на
националния суверенитет – от външни (понякога – почти всесилни) врагове – и от наши вътрешни
„обичайни и банални“ (до безочливост) предатели. Само тя отчаяно отстояваше националните граници,
достойнство и суверенитет — с неподправено родолюбие в сърцата.
Днес нашата мисия е в това, да дадем надежда на всички, които жадуват и са готови да се борят за
справедливост и за демократична и социална държава; за това, щото България да бъде наистина „чиста и
свята република“, както ни завеща Апостолът на свободата.
Ние, долуподписаните, апелираме към огромната маса обезверени леви хора – с България в
сърцата – бъдете с нас в тази наша битка! Доверете ни се – ние никога не сме ви предавали!
Ангажираме се да сформираме около тази наша инициатива устойчива предизборна коалиция
на ляво мислещи родолюбци, с които да отстоим България в предстоящите европейски и световни
катаклизми.
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО НЯМА ДА СЕ УМОРИМ, УПЛАШИМ И ОТЧАЯМЕ – САМО И САМО:
1. ЗА ДА върнем на българските граждани усещането за общност – със своя история, с национални
идеали, стремежи и цели;
2. ЗА ДА напомним за достойнството на българите – като равни и равноправни на другите
европейски граждани и достойнството на България – като равна и равноправна с другите нации;
3. ЗА ДА отстоим своя суверенитет във възродената за третото хилядолетия Европа на Отечествата
и за да защитим правото си на свободна и горда хилядолетна нация – сами да избираме своите
приятели – както и да изобличаваме своите врагове;
4. СРЕЩУ очевидната тенденция у медиите (даже – у „обществените“) да изпълняват своеобразни
„мокри медийни поръчки“; срещу протежирането им (от страна на властите) — пред засегнатите от
тях граждани; срещу налагането на уличния език, безотговорните импровизации, дебелашките
шутовщини, истеричния дискурс, плъзгането по повърхността в медиите;
5. СРЕЩУ ожесточилата се напоследък война на „Дълбокото Еврочиновничество“ (главно – това
на Берлин и Париж) срещу великия принцип на евроинтеграцията „Европа на отечествата“; срещу
рушителната за националния суверенитет „регионализация“; срещу опита за диктат с неразписани
и негласувани „евро-граждански“ права и свободи, ценности и морал; срещу налагания от САЩ
анти-европеизъм; срещу ремилитаризацията на Черноморския Басейн; срещу подпалвачеството на
цветни революции, етнорелигиозни конфликти и хибридни войни на Стария Континент;
6. СРЕЩУ идейната и цивилизационна деградация, заливаща ни от Запад под лозунгите на „пост-
човечеството“ и „пост-истината“, „пост-икономиката“ и „пост-културата“; срещу пагубните ( за
Човека и Човечеството) джендърни експерименти и радикализъм; срещу провокираните
миграционни вълни; срещу мултикултурализма, политическата коректност и фейк новинарството,
срещу глобалисткия либерализъм, прокарващ отчуждение, загуба на хуманност и човешка
идентичност и налагащ безконтролна власт на мултинационалните корпорации над човека.
7. ЗА ДА можем да изразяваме свободно възгледите си във всички български (и регистрирани в
България) публични и частни медии – без ограниченията на криворазбраната политическа коректност
и на фалшивите новини;
8. ЗА ДА можем да критикуваме свободно управляващите, да не допускаме намесата им в личния си
живот и данни по измислени „извънредни ситуации и заплахи за сигурността“; да получаваме всяка
интересуваща ни информация за публичните дела – както и уважително административно обслужване;
9. ЗА ДА подкрепим българските граждани, които са запазили (и в инак дълбоко разделеното
българско общество) своите демократични възгледи — и искат демократично управление на
държавата с активно гражданско участие чрез пряка демокрация, осъществявана чрез национални и
местни референдуми;
10. ЗА ДА имаме равен шанс за справедливо правосъдие ,което да наказва кражбите, грабежите,
корупцията и престъпленията над собствеността на гражданите и за да сме сигурни най-сетне, че
нарушаването на изконни права на личността, прогласени в Конвенцията за правата на човека и в
Българската конституция, ще бъде третирано като престъпление и наказвано – с особена строгост,
ако е извършвано от представители на властта.
НИЕ СМЕ ЗА:
ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА, В КОЯТО СА ГАРАНТИРАНИ ПРАВАТА НА ЛИЧНОСТТА, ХУМАНИЗМЪТ В
ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ДОСТОЙНСТВОТО НА ВСЕКИ; ЗА МОДЕРНА ТЕХНОЛОГИЧНА И
СОЦИАЛИЗИРАНА ИКОНОМИКА; ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА СТАНДАРТА НА ЖИВОТ И НА СОЦИАЛНИТЕ
СИСТЕМИ:
1. ЗА истинска индустриална модернизация, която да върне България сред развитите европейски
държави и да спре „изтичането на мозъци“ и на национален доход от страната – за една икономика
основаваща се на предприемачество, отговорност и почтена конкуренция, регулирана от държавата
чрез закони, с които се осигурява стабилна, дълготрайна и предвидима конкурентна бизнес среда.
2. ЗА подкрепа на социално отговорния национален капитал, който разчита на квалификацията и
уменията на своите мениджъри и работници – за да създава блага и работни места;
3. ЗА подкрепа и насърчаване на хората на труда, за да имат шанс да успяват с образование, с труд,
с предприемчивост, с отговорност, с постоянство – и с увереност, че е достойно да живееш така;
4. ЗА завръщане на Държавата ни в отговорността за националния макроикономически комплекс,
който осигурява заетостта и материалните баланси – в новите, но рискови, технологични сектори;
в секторите, свързани с националната сигурност; в секторите, осигуряващи социалната политика,
политиката в образованието, здравеопазването и социалните грижи;
5. ЗА решителна реформа на данъчната политика с цел стимулиране на местния малък и среден
бизнес, ориентиран главно към вътрешния пазар и към предлагането на масови стоки и услуги;
6. ЗА решителна защита на българската енергетика и тежка индустрия, българския международен
транспорт и инфраструктура, българското крупно земеделие и международен туризъм – от натиска
на откровените „зелени талибани” от Запад, които открито и лобистки задвижват нова вълна на
деиндустриализация в полза на международните ни конкуренти;
7. ЗА насърчаване на комасацията на земята и на окрупняването на земеделските стопанства – с
всичките достъпни съвременни средства – включително данъчните; за подкрепя на родното
производство на месо ,плодове и зеленчуци; за защита на българските гори ;
8. ЗА спасение на изнемогващата (от започналия глобален спад и цивилизациона и демографска
криза) нова средна класа и за изглаждане на отношенията й с хората на труда с пенсионерите;
9. ЗА безкомпромисно налагане на солидарността и справедливостта в политиката на доходите –
от труд и предприемачество, от пенсия за прослужено време и възраст – и особено към тези, които
се нуждаят от подкрепата на обществото и държавата.
10. ЗА ограничаване и постепенно преобръщане на процесите на деградация в духовността,
културата и нравите – и преди всичко в образованието, медиите и масовата култура.
НИЕ СМЕ ПРОТИВ:
ВЕЧЕ ЗАПОЧНАЛОТО ГЛОБАЛНО НАСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ СТАНДАРТА НА ЖИВОТ И СРЕЩУ ПРАВАТА НА
ЛИЧНОСТТА; ПРОТИВ ЦЕЛЕНАСОЧЕНОТО ИЗОСТРЯНЕ НА НЕРАВЕНСТВАТА МЕЖДУ „ЗЛАТНИЯ МИЛИАРД“ – И
„ОСТАНАЛИЯ СВЯТ“:
1. ПРОТИВ едностранчивата данъчна политика, базирана почти изцяло на косвените данъци, против
по-нататъшното протежиране на богатите слоеве от справедливо плащане на по-високи данъци при
„стръмна скала“; против откровения саботаж на властите срещу семейно подоходно облагане;
2. ПРОТИВ късогледата и хаотична политика на увеличаване на публичния дълг, против лишената
от елементарни критерии и стратегическа прозорливост всеядност в „усвояването на фондовете“;
3. ПРОТИВ наглата клептокрация от евро-рентиерски (и – едновременно – от съвсем ориенталски)
тип, създала паралелна икономика, която се храни само от субсидии и държавни и еврогрантове;
4. ПРОТИВ нагласените поръчки и договорите за избрани фирми; против вечния нашенски „Раздавач
на порции“ – в окопалите се в местната власт семейни и етно-мафиотски структури;
4. ПРОТИВ усложнената и непрозрачна (с откровено корупционни и лобистки намерения) система
за обществените поръчки и концесии; против постоянните опити за изваждане на „своите“ фирми
на властимащите извън съдебния, обществения и държавен контрол;
5. ПРОТИВ властовото протежиране на концесионерите и естествените монополисти – и против
наглото прехвърляне на несвойствените им разходи и свръхпечалби върху крайния клиент;
6. ПРОТИВ задълбочаването на неравенството при очаквания спад в стандарта на живот, против
лицемерното и цинично изоставяне и обричане на безпомощните – но и против наглото висене на
чужд гръб (на здрави и прави социални слоеве);
7. ПРОТИВ продължаващата демагогия на властниците с почти проваления вече „втори стълб на
пенсионното осигуряване“, против експериментите с “швейцарското правило“; против практиката
държавните служители и институции да не начисляват и да не плащат дължимите си осигуровки;
8. ПРОТИВ свеждането на всичко в системата на общественото здравеопазване единствено и само
до пари – против продължаващия здравен рекет, превърнал българина в най-доплащащия от джоба
си пациент в Европа; против замазването (от страна на имитационния „самоконтрол“ на лекарската
гилдия) на лекарските грешки и престъпления срещу пациента;
9. ПРОТИВ по-нататъшната деградация на образователната система – със сурогати като „дуално
обучение“, „свръхранна специализация“, „дистанционно образование“ – и с късно-соросоидното
откъсване на образованието от възпитанието; против едностранното формиране на „граждани на
света“ (които са всичко друго, но не и родолюбиви и обичащи своята родина патриоти); против
отпадането на цели слоеве и етноси, които дори не научават български език;
10. ПРОТИВ самоцелното плодене на държавни „вузове за професори“ (особено – „дистанционни
форми“ и „филиали“), против упоритото бавене на отдавна презрялото окрупняване на държавните
ВУЗ – в до една дузина наистина качествени и привлекателни български университети.
НИЕ НЯМА ДА СЕ ПОКОЛЕБАЕМ ДА СЕ БОРИМ – (С ВСИЧКИ ДОСТЪПНИ НИ ЗАКОННИ СРЕДСТВА):
1. СРЕЩУ олигархията, която се е окопала в господстващите кръгове и държи контрола върху
институциите; срещу продължаващата престъпна и нагла злоупотреба на олигархичните власти (на
всички нива) с „джобните“ им прокурори, съдии, следователи – и техните собствени местни
мафийки; срещу превръщането на Прокуратурата и специализирания съд в орган за репресия и
„страхуване“ на гражданите; срещу граничещата с национална измяна на магистратите „активни
мероприятия“ и „оперативни комбинации“ (между хибридно-воюващи помежду си Велики Сили);
2. СРЕЩУ налагането, окопаването и плоденето на все по-нагла паразитна чиновническа прослойка
— изпълнител на корупционни схеми ,с които изсмуква държавните ресурси, събирани от нашите
данъци, която арогантно репресира и тормози гражданите и фирмите, вместо да ги обслужва и
накрая под „политически и съдебен чадър“ дори не носи отговорност за своите безобразия и за
вредите, които нанася на гражданите и на обществото.
3. СРЕЩУ продължаващата десетилетна дискредитация на отговорните, прями и умеещи да носят
отговорност за думите и делата си политици, държавници, общественици, професионални авторитети;
срещу станалото вече нетърпимо падение на политическата култура и нрави на „новите партийни
елити“ и налагащия се диктаторски и демагогски стил на обществен и политически дебат; срещу
налагането на фалшиви, развращаващи и чужди на националния ни характер „авторитети“ и „модели
за подражание“; срещу всеобщото цинично убеждение, че „всичко е пари, покровителства и връзки“;
4. СРЕЩУ очевидната тенденция у медиите (даже – у „обществените“) да изпълняват своеобразни
„мокри медийни поръчки“; срещу протежирането им (от страна на властите) — пред засегнатите от
тях граждани; срещу налагането на уличния език, безотговорните импровизации, дебелашките
шутовщини, истеричния дискурс, плъзгането по повърхността в медиите;
5. СРЕЩУ ожесточилата се напоследък война на „Дълбокото Еврочиновничество“ (главно – това
на Берлин и Париж) срещу великия принцип на евроинтеграцията „Европа на отечествата“; срещу
рушителната за националния суверенитет „регионализация“; срещу опита за диктат с неразписани
и негласувани „евро-граждански“ права и свободи, ценности и морал; срещу налагания от САЩ
анти-европеизъм; срещу ремилитаризацията на Черноморския Басейн; срещу подпалвачеството на
цветни революции, етнорелигиозни конфликти и хибридни войни на Стария Континент;
6. СРЕЩУ идейната и цивилизационна деградация, заливаща ни от Запад под лозунгите на „пост-
човечеството“ и „пост-истината“, „пост-икономиката“ и „пост-културата“; срещу пагубните ( за
Човека и Човечеството) джендърни експерименти и радикализъм; срещу провокираните
миграционни вълни; срещу мултикултурализма, политическата коректност и фейк новинарството,
срещу глобалисткия либерализъм, прокарващ отчуждение, загуба на хуманност и човешка
идентичност и налагащ безконтролна власт на мултинационалните корпорации над човека.
7. СРЕЩУ надигащия глава етнически сепаратизъм – от изток, запад, север и юг, както и срещу
опитите за дестабилизиране на малкото останали здрави институционални стълбове в страната – и
най-вече – Президента на Републиката.
8. СРЕЩУ провокациите спрямо наши съседи, към които външни сили ни тласкат против нашите
интереси; срещу посегателствата на Скопие срещу българския език, средновековна и нова история,
материални и духовни паметници, наши национални герои; срещу оскърбителното покровителство
от страна на Турция спрямо български райони, български граждани и български партии;
9. СРЕЩУ преднамереното ни въвличане в конфликт с традиционните ни приятели – руси, сърби,
гърци и румънци; срещу налаганата ни от Запада (под маската на „колективната сигурност в
Европа“) на „военно-идеологическа русофобия“;
10. СРЕЩУ издигането на нови идеологически и геополитически преградни стени, които да ни
отделят от приятелски народи, с които ни свързват писменост, култура и история.
ЩЕ СЕ БОРИМ
СРЕЩУ всяко накърняване на Конституционния ни суверенитет, териториалната ни цялост и
световно признатите ни граници – които ще браним ДОКРАЙ срещу всеки чужд враг и/или негов
вътрешен наемник – независимо от силата и властта им.
Инициатор: ИВАН АТАНАСОВ —
Последен ръководител на младежката организация на БКП и БСП, депутат и член на
ръководството на БСП през 1994-1998 г, делегат на няколко конгреса на БСП, стопански
ръководител, комсомолски и партиен деец в Асеновград. Бивш ръководител на Пътната Агенция,
на Проекта АЕЦ Белене и директор на циментовите заводи на "Италчименти Груп" в Девня и в
Димитровград, създател и първи председател на Българската Асоциация на циментовата
индустрия. В момента — ръководител на фирми луксозния международен туризъм и спорт.
2. Антон Величков – бивш секретар на ЦК на ДКМС, бизнесмен и земеделски производител
3. Атанас Василев – бивш кмет на Хасково, ръководител на БСП в Хасково и няколко мандата член на
ВС на БСП.
4. Аргир Бояджиев – бивш директор на Пристанище Бургас, дългогодишен служител на ОДВР Бургас.
5. Божидар Хаджиев – дългогодишен професор по маркетинг в УАСГ – Пловдив, заемал академични
ръководни длъжности на всички нива в Университета.
6. Вера Кацаркова – Професор по икономика в БАН — всепризнат академичен продължител на
международно известната школа по Стопанска История на Любен Беров. В момента — пенсионер.
7. Владимир Попов – дългогодишен университетски, научен и академичен деец, бивш областен управител на
Велико Търново, офицер на академичен орден на Франция.
8. Дончо Конакчиев – бивш вицепремиер и народен представител в няколко парламента, бивш директор
в „Генплан“. Водещ експерт по въпросите на регионалното развитие. Професор по урбанистика.
9. Жан Виденов – депутат в VII Велико Народно Събрание. Бивш премиер и ръководител на БСП,
няколко мандата депутат и член на ръководството на БСП. Последен ръководител на ДКМС в Пловдив, а
преди това — външнотърговски експерт в Корпорация;Биотехника; и в българо-съветското смесено
предпирятие;Автоелектроника;. В момента — проектен мениджър. Единствено в страната хабилитирано
лице едновременно по управление на проекти и по управление на риска и автор на речници на термините
в тези две сфери.
10. Емил Милков — бизнесмен
11. Иво Генов – бивш младежки деец, бивш директор на НАП Варна, в момента управител на голям
търговски комплекс
12. Камен Величков – изтъкнат специалист-международник, работил на отговорни дипломатически
постове по цял свят, университетски преподавател, служител в международни организации, понастоящем
– в „Международния научно-технически център“ — с глобален обхват (Азия, Африка, Америка) – с център
за координация в Казахстан.
13. Д-р Илиян Илиев – бивш народен представител от 40-то ОНС.
14. Кольо Колев – бивш организационен и партиен деятел на общинско ниво и ръководител на големи
търговски начинания с Катар и страните от Залива. В момента – официален търговски представител на
Башкирия за България.
15. Младен Младенов – собственик и управител на големи частни фирми и бивш генерален директор на
големи експортно-ориентирани предприятия в Пловдив. Бивш организационен и стопански ръководител в
Пловдив. От 1989 до 1997 г. – първи заместник-председател на КНСБ.
16. Мони Пенев – бизнесмен
17. Любомир Стоичков – бивш председател на Контролната комисия на БДМ, в момента бизнесмен.
18. Мария Капитанова — професор по математика и по механика, бивш член на университетските
ръководства на БКП и БСП в Пловдивския университет. Готвила десетки поколения математически и
педагогически кадри, много от които — за ръководни постове. В момента — пенсионер.
19. Мими Виткова – бивш депутат във Великото Народно Събрание, бивш член на ВПС на БСП и
министър на здравеопазването, ръководител на здравноосигурителен фонд „Доверие“
20. Николай Петров – бивш член на ръководствата на БСП и БСМ във Велико Търново. В момента —
адвокат.
21. Огнян Сурдулов – доктор по изкуствознание, кинорежисьор, специализиран по военно-патриотични
кинохроники и сюжети.
22. Павел Иванов — съучредител (1989 г.) и ръководител на Комунистическия Младежки Клуб «Че Гевара» към БКП, създател и несменяем ръководител на Движението «Безсмъртният Полк — България».
23. Павел Маринов – бивш председател на БСП Бургас, общински съветник от БСП, бивш Областен
управител Бургас.
24. Петя Паликрушева – съучредител и настоящ ръководител на Движение «Че Гевара». В момента журналист в Българската редакция на Международния Информационен Портал НюзФронт.
25. Петър Ганчев – бивш служител във ВГУ ДС, бивш директор на държавната Пощенска Банка Клон
Пловдив. Специалист по международни икономически отношения и по международни финансови пазари.
Създател на едната от двете стокови борси в България. В момента — служител в Стокова Борса Пловдив.
26. Пламен Младенов – доскорошен дългогодишен областен лидер на БСП Монтана, бизнесмен,
27. Румен Биков – бивш Министър на индустрията в правителството на професор Любен Беров и бивш
научен работник в Института по Цветна Металургия. В момента — ръководител на частни фирми в
зеленчуковото производство за износ и в експорта на черни метали.
28. Соня Величкова – социолог с огромен практически опит (още от времето на НЦИОМ).
29. Славчо Славов – арабист и експерт международна търговия в Източното Средиземноморие,
Прикаспия, Персийския залив и Централна Азия. Дългогодишен търговски директор в Булгар Табак
Холдинг (преди — и след приватизацията). В момента — бизнес консултант.
30. Станислав Станилов – дългогодишен директор на Археологическия Институт (с музей) при БАН,
народен представител в няколко парламента, крепител на патриотизма и на борбата срещу всяко
посегателство на българския суверенитет сред академичните среди на
31. Христо Христов – депутат от Великото Народно Събрание и няколко парламента, бивш председател
на на Комитета по спорта и на Туристическата Туристическата Агенция, дългогодишен общински администратор и главен
секретар в Пловдивска Голяма Община.