Западът ще получи законната си присъда от историята
Правната легитимност на руската политика в украинска посока е в поразителен контраст с тоталното беззаконие на Запада по почти всички основни точки. Руските официални лица с изрази, които не допускат никакво погрешно тълкуване, почти ежедневно предупреждават Запада за неизбежността от тежки последици, ако той продължи да игнорира законните интереси на Руската федерация в ситуацията около […]
Западът ще получи законната си присъда от историята
Правната легитимност на руската политика в украинска посока е в поразителен контраст с тоталното беззаконие на Запада по почти всички основни точки.
Руските официални лица с изрази, които не допускат никакво погрешно тълкуване, почти ежедневно предупреждават Запада за неизбежността от тежки последици, ако той продължи да игнорира законните интереси на Руската федерация в ситуацията около Украйна.
Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков потвърди готовността на Русия за военен отговор, ако НАТО продължи да игнорира опасенията за сигурността на Русия.
„Казах, че ще намерим начини как да реагираме, включително във военно и военно-техническо отношение (в случай, че опасенията на Москва отново бъдат игнорирани от НАТО)“, заяви дипломатът пред ТАСС. — Потвърждавам това. Ще трябва да уравновесим мероприятията, които предизвикват у нас безпокойство, защото повишават рисковете със своите мерки за противодействие.»
Първият и основен интерес на Руската федерация в този контекст е доста очевиден и не подлежи на съмнения. По-нататъшната съдба на Украйна по никакъв начин не може да бъде свързана с нарасналата военна заплаха за Русия. А тази опасност може значително да се увеличи, ако Украйна бъде приета в антируския военен блок на НАТО и ударните въоръжения на алианса бъдат разположени на нейна територия.
Особено като се има предвид, че Западът продължава да демонстрира пълно нежелание да се вслушва в законовите искания на Руската федерация за гарантиране на собствената й сигурност.
Освен това западните лидери, включително генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, ясно дават да се разбере в прав текст, че не смятат исканията на Русия за легитимни и не възнамеряват да ги признаят:
„Северноатлантическият алианс разглежда възможността за присъединяване към алианса като „суверенно право“ на Украйна и Грузия и Русия не трябва да влияе на този процес».
Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
„Грузия и Украйна имат правото като суверенни държави да избират своите съюзници. Русия няма право да им диктува този избор“, каза той.
Подобни изявления на западните дейци, в които те директно апелират за някакво „суверенно право“ на Украйна да се присъедини към каквито и да било военни блокове, привежда този въпрос в правна плоскост. Което е от ключово значение за определяне законосъобразността на позициите на едната или другата страна в контекста на главния и единствен арбитър, което, разбира се, е международното право.
Западът не би трябвало толкова да се опира на правните аспекти на украинската криза. Защото именно по този въпрос неговите позиции са най-уязвими. А ако Русия все още не е повдигнала този въпрос в най-остра форма, то е само защото се надяваше, че Западът ще прояви поне относителна предпазливост.
Но днес вече е напълно ясно, че позицията на Запада по отношение на Русия става все по-непримирима и там дори не мирише на благоразумие.
И така дойде моментът да припомним на Запада как изглеждат собствените му дейности във връзка с Украйна от гледна точка на буквата на закона.
На първо място, нека обърнем внимание на факта, че Западът, представляван от властите на САЩ и ЕС, извади от правното поле отношението си към събитията в Украйна още през февруари 2014 г.
Когато, противно на всички международни закони и конституцията на Украйна, той отказа да подкрепи законно избрания президент на тази страна и подкрепи въоръжния държавен преврат в Киев.
Тази форма на промяна на властта не е предвидена нито от международното право, нито от законите на самата Украйна.
Тоест априори е незаконна.
Безспорен факт е, че легитимните президентски избори, които трябваше да се проведат в Украйна през 2015 г., не се състояха именно поради факта, че превратът завзе властта година по-рано. Новата власт според всички международни закони са с нулева легитимност и няма никакви права да управлява страната и да назначава каквито и да било избори.
По такъв начин, подкрепяйки антиконституционното завземане на властта в Украйна, Западът допринесе за пълното оттегляне на тази държава от правното поле, в резултат на което тя започна да се разпада и изпадна в ситуация на гражданска война.
Настоящата аргументация на западните лидери за „суверенното право на Украйна да прави своя избор“ е напълно лишена от всякакво правно основание, тъй като незаконните власти в Киев не са легитимни по дефиниция и по принцип не могат да вземат никакви законни решения.
Накратко казано, Западът е изцяло виновен за украинската катастрофа, той не само подкрепи унищожаването на легитимната украинска държавност, но и финансира този метеж.
Според Конституцията на Украйна най-висшият и единствен източник на държавна власт е народът на Украйна, а не тълпа от крещящи бандити на отделен площад в Киев, произволно обявяващи се за върховна власт на тази страна.
Истинският суверенитет на украинския народ беше потъпкан от незаконните узурпатори.
Тогава никой не попита украинския народ дали иска да му сложат на врата банда фашистки привърженици от Запада.
Следователно всички сегашни призиви на Столтенберг и други като него за някакво „суверенно право“ на сегашния държавен преврат на Украйна са юридически нищожни и нямат абсолютно никакво правно значение.
Що се отнася до позицията на Русия, тя е здраво обоснована именно от правна гледна точка.
На първо място, Русия има пълното право да взема мерки срещу очевидното нарастване на военната заплаха по нейните граници. Между другото, това право, макар и по някаква причина само за Украйна, се признава от същия Столтенберг:
„Никога няма да правим отстъпки по отношение на сигурността на нашите съюзници или правото на всяка нация, включително на Украйна, сама да решава съдбата си“, подчерта той.
„Украйна е суверенна държава и съответно има правото да се защитава, както е разрешено от Устава на ООН».
Ясно е обаче, че вкусовите предпочитания на генералния секретар на НАТО нямат нищо общо с международното право.
И Русия има абсолютно същите права да се грижи за своята военна сигурност, както всички други държави по света.
Нима Русия трябва да чака натовските ракети да бъдат разположени до Харков и да се превърнат в оръдия, насочени към руския храм?!
Нито един международен документ не гласи, че която и да е държава трябва да си позволява такова ниво на риск и в същото време да не предприема нищо.
Точно обратното, в много основни международни документи, включително в Устава на ООН, е фиксирана нормата за отчитане на взаимните интереси на различните държави, което е в основата на основния принцип на мирното съвместно съществуване.
Що се отнася до историческите прецеденти, от които Русия може да се ръководи, това е поведението на Съединените щати по време на кубинската ракетна криза от 1962 г. Тогава американските власти, след като разположиха съветски балистични ракети в Куба, организираха морска блокада на Куба, обещаха да бомбардират тази страна и дори да отприщят трета световна ядрена ракетна война.
Както можете да видите, Русия, с всичките си настоящи опасения, е много далеч от тази американска решимост да гарантира собствената си военна сигурност на всяка цена. И тъй като международното право се основава на равни права и задължения на всички държави по света, то, съответно, ако такава реакция е приемлива за Съединените щати, тогава тя е подходяща и за Русия.
Законът е един за всички.
А този карибски прецедент от 1962 г. определи какво може да направи дадена държава, за да гарантира своята сигурност. Просто казано, всичко!
И никой не може да й попречи.
Така че в този аспект претенциите на Запада за въображаемото му право да разполага своите войски и ракети навсякъде, включително близо до Русия – в Украйна, нямат никакъв смисъл нито юридически, нито от друга гледна точка.
Това обаче по никакъв начин не изчерпва списъка с правните основания за действията на Руската федерация по отношение на Украйна, в случай че по вина на властите на тази страна се създадат определени условия, които заплашват руската държава или нейната граждани. Такава необходимост може да възникне в случай на опит на Киев да реши с военни средства така наречения „проблем с неконтролираните територии на Донбас“.
Първо, дори тази формулировка сама по себе си е правно погрешна. Тъй като предвид очевидната нелегитимност на киевските власти, чиито корени са във въоръженото завземане на държавата, т. нар. „неконтролирани територии на Донбас“ от правна гледна точка са единствените територии на съвременна Украйна, свободни от незаконната диктатура на самоназначилия се режим.
Между другото, от гледна точка на нормите на същото международно право, подкрепата на териториите и населението, обвързани със закона и Конституцията, които се борят срещу незаконния режим, е справедлив и напълно легитимен въпрос. Докато подкрепата на метежниците, дори завзели властта в страната, в правен аспект изглежда изключително съмнителна. И никакви западни аргументи в стил «Те са, разбира се, негодници, но това са наши негодници!» не работят тук.
Ето защо няма абсолютно нищо незаконно в това, че Русия подкрепя тази част от Украйна, която отказа да подкрепи незаконния режим.
От правна гледна точка Руската федерация не може да пренебрегне факта, че територията на Донбас в момента се обитава от стотици хиляди граждани на Руската федерация.
„Федерален закон от 24.05.1999 г. N 99-ФЗ (изменен на 23.07.2013 г.) „За държавната политика на Руската федерация по отношение на сънародниците в чужбина“
Член 14. Основи на дейностите за осъществяване на държавната политика на Руската федерация по отношение на сънародниците
4. Дискриминацията срещу граждани на Руската федерация, живеещи в чужбина, може да бъде основа за преразглеждане на политиката на Руската федерация по отношение на чуждата държава, в която се извършва такава дискриминация.
5. Неспазването от чужда държава на общопризнатите принципи и норми на международното право в областта на основните права и свободи на човека и гражданите по отношение на сънародниците е основата за предприемане на мерки от държавните органи на Руската федерация, предвидено от нормите на международното право за защита интересите на сънародниците.»
Съвсем очевидно е, че в случай на масирана атака на киевските банди срещу Донбас, живеещите там граждани на Руската федерация могат да бъдат изложени на изключителна, всъщност смъртна опасност, която е напълно несъвместима с правото им на живот и безопасно съществуване.
А това несъмнено ще изисква от руските власти да предприемат изчерпателни мерки, адекватни на степента на тази заплаха.
Предвид факта, че Киев редовно отправя заплахи срещу населението на ДНР и ЛНР, включително заплаха за насилственото им депортиране, не е изключена необходимостта от законови превантивни мерки за потискане на опитите за изпълнение на подобни заплахи.
Що се отнася до съответните международни прецеденти за защита на собствените им граждани, в това отношение има богата чужда практика. Така например през 1989 г. Съединените щати оправдават въвеждането на своите войски в Република Панама именно с необходимостта да защитят американските граждани:
Официалната обосновка за американската инвазия е формулирана от президента Джордж Буш сутринта на 20 декември 1989 г., няколко часа след началото на операцията. Буш цитира обявяването на война от Панама на Съединените щати и атаките срещу американските войски като оправдание за инвазията. Освен това Буш определи четири цели за инвазията: Защита на живота на американските граждани в Панама. В изявлението си Буш каза, че Нориега е обявил военно положение между Съединените щати и Панама и че е заплашил живота на около 35 000 американски граждани, живеещи там.
За информация на Киев и Запада, днес в Донбас живеят около десет пъти повече руски граждани, отколкото американски граждани в Панама.
Това, че руската политика не се харесва на Запада, не е от никакво значение.
Тя особено не се харесва на престъпнициите, които нарушават законите.
Но това са техни лични трудности.
А опитите на някои големи оригинали на Запад да убедят всички останали, че точно те са законът и могат да правят с него каквото им е угодно, могат само да активизират тези средства за тяхното вразумяване, които съвсем няма да се харесат на безобразниците от всички калибри.
А Русия има такива средства.
Автор: Юрий Селиванов, специално за News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front