Царската тракийска гробница в Свещари
Свещарската гробница се намира в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на на 2,5 км югозападно от село Свещари. Разкрита е през 1982 г при разкопаването на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистсични гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царската гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е […]
Царската тракийска гробница в Свещари
Свещарската гробница се намира в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на на 2,5 км югозападно от село Свещари.
Разкрита е през 1982 г при разкопаването на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистсични гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царската гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет.
Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик.
За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове.
До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел.
Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете.
В погребението е открита и латенски тип келтска фибула, въпреки че всички останали елементи на погребалния обред са характерни за Тракия – стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай лежащо върху камък куче с отрязана глава.
Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Открита през 1982 г. този Гетичен (тракийски народ, който е бил в контакт с гръцкия и хиперборейския свят, според древните географи) гробница от 3 век пр.н.е. Тази гробница ясно отразява фундаменталните тракийски структурни принципи на проектиране, но все пак с някои прекрасни уникални елементи и тук.
Архитектурният декор на гробницата се счита за уникален, с полихромни получовешки, полурастителни карятиди (изваяна женска фигура, служеща като колона или стълб) и рисувани стенописи.
В тази фотосфера виждаме десет женски фигури, издълбани с висок релеф по стените на централната камера и декорациите на лунета (архитектурна с форма на полулуна) в нейния трезор; това са единствените примери за този тип, открити досега в тракийския Земя.
През 2012 г. археолозите откриха значителна находка от артефакти наблизо — златен пръстен, 44 женски фигури и 100 златни копчета, открити в 150 гробници от 4 век пр.н.е.
Предполага се, че е част от мястото на Гетанския град Хелис.