Сорос иска да решава съдбата на Европа
Напоследък в живота на Европа се случиха две събития, които могат драматично да покажат дали старият континент ще може да се върне към историческата си съдба или ще бъде обречен завинаги. Може би стратегията, изложена от Сорос, би решила много от проблемите на «старицата Европа», но не съвсем така, както предполага «спекулантът-филантроп». Първото от тези […]
Сорос иска да решава съдбата на Европа
Напоследък в живота на Европа се случиха две събития, които могат драматично да покажат дали старият континент ще може да се върне към историческата си съдба или ще бъде обречен завинаги. Може би стратегията, изложена от Сорос, би решила много от проблемите на «старицата Европа», но не съвсем така, както предполага «спекулантът-филантроп».
Първото от тези събития е решението на Германския конституционен съд, той обяви за неконституционна дейността на Европейската централна банка, представляваща изключително интересите на «световната финансова империя».
Друго събитие е идеята на Джордж Сорос, че Европейският съюз трябва да емитира вечни облигации, за да доминира при така възникналата криза.
Европейският съд, който действа като глобален дисциплинарен орган, счита действията на ЕЦБ за нерегламентирани. Заслужава да се разгледа как са свързани тези два въпроса и какви са шансовете на Европа вследствие на тези събития. Европейската интеграция от самото начало се основаваше на фалшив пиедестал. Онтологичната лъжа бе изградена върху две непреодолими опори.
Първият стълб беше, че Западна Европа бе нещо като витрина, визуално оръжие, „демонстрация“ на глобалната война срещу съветската империя. В този контекст тази силна и динамична Западна Европа остана значима дори след процеса на „смачкване“ на източната и централноевропейската периферия.
Втората опора се заключаваше в сложната конвергенция между икономическите системи и значително намали транзакционните разходи на европейските единици в глобалните капиталови структури. Впоследствие това допълнително засили илюзията за безкрайното голямо процъфтяване. За да бъде тази фалшива основа надеждна и легитимна, тя трябваше да бъде остъклена с възвишените, но фалшиви „вечни европейски ценности“, и въпреки че никой наистина не ги взе насериозно, докато имаше интерес към глобалната енергийна надстройка, нямаше триене.
Ако обаче човешката общност се окаже в такава задънена улица, рано или късно това ще доведе до общ умствен и морален упадък в обществото. Това умствено и морално падение е отчасти причината, а отчасти и резултат от фаталния демографски упадък, така че „дългът“ на Европа вече стана пълен в материално, физическо (население и здраве), духовно, нравствено и психическо отношение.
Епидемията и падението, което я съпътстваше, удари Европа и ситуацията се превърна в глобално бедствие. То разкри фалшивостта и лъжливостта на цялата европейска структура, разкри дефицитите, който ясно се проявиха във всички измерения на живота.
В същото време либералните европейски структури продължават да говорят за това как съдбата на Европа може да стане ужасна и шокираща след пандемията, но в същото време разработват стратегия, която води до още по-задънена улица. И тъй като засега това не е много успешно, те се опитват да обвинят с невъобразимо жесток тон тези европейски политици, които разбличават „смъртоносните“ стратегии на Брюксел.
Решението на германския конституционен съд обаче показва, че част от германския елит ясно разбира, колкото и да е болезнено, че е време за конфронтация. Еврото, което по същество е четвъртата немска имперска марка, сега е в опасност, тъй като и двамата победители, особено германският елит, и губещите, особено южната периферия на Европа, смятаха системата за жестока и несправедлива, а също и за нестабилна.
Нещо повече, „глобалната надстройка на властта“, която все повече губи контрол над основните процеси в света, сега не само не се интересува от съществуването на силен и единен европейски ред, но и се стреми да постигне крах и упадък на Европа по няколко причини, което прави това желание още по-очевидно. Това е проявява във факта, че понастоящем Джордж Сорос се появява в качеството си на ликвидатор.
Стратегията, посочена от Сорос, че Европа може да се измъкне от тази безнадеждна ситуация само с помощта на анюитетни облигации, наистина ще реши всичко, но не и по начина, по който спекулантът предлага. Всъщност това ще превърне Европа в акционерно дружество, чиято «Контролна палуба», тоест монополът за вземане на решенията, ще бъде в ръцете на Сорос и „глобалната надстройка на властта“, която представлява „Чичо Джорджи“.
Този силов комплекс се стреми напълно да изкорени Европа, по-специално да задуши появата на евразийската система за сътрудничество, която е историческа алтернатива за нея, включително Европа, Русия и Китай.
Д-р Ласло Богар, Миклош Кевехази, Унгария, специално за News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция