"Работех като нощен чистач на "Сълза и смях". Бях на 20 години. Бях безкрайно щастлив, защото бях вътре в театъра. Когато нямаше никой, заставах на сцената и с метлата или парцала в ръка, си правех монолозите. Това ме заземи. Вкара ме в един реален свят. Всеки вижда изключителното в изключителното, но никой не се вглежда в обикновеното
