Atlantico: Ако Франция, Германия, Италия и Русия бяха в съюз, САЩ изпадаха от класацията
Atlantico: Путин дава на ЕС последен шанс да се помири с Русия, докато САЩ са заети с Китай Авторът на френския сайт прогнозира през 2022 г. разпадането на еврозоната и помирението на Западна Европа с Русия. И двете прогнози може да изглеждат фантастични, но след като прочетете аргументите на автора, това впечатление изчезва. ЕС наистина ще […]
Atlantico: Ако Франция, Германия, Италия и Русия бяха в съюз, САЩ изпадаха от класацията
Atlantico: Путин дава на ЕС последен шанс да се помири с Русия, докато САЩ са заети с Китай
Авторът на френския сайт прогнозира през 2022 г. разпадането на еврозоната и помирението на Западна Европа с Русия. И двете прогнози може да изглеждат фантастични, но след като прочетете аргументите на автора, това впечатление изчезва. ЕС наистина ще се изправи пред въпроса откъде да вземе пари за изплащане на компенсации за пандемията. А узурпирането на името „Европа” от Европейския съюз и разделянето на континента на НАТО и неговите врагове наистина не е естествено, а следователно и вечно явление. Авторът има смелостта да каже това открито.
Бъдещето на еврозоната и дипломатическите отношения с Русия на фона на украинската криза. Ето две теми, които ще определят съдбата на Европа през изминалата 2021 г., която е щедра с фатални решения по тези теми.
Превод от Atlantico (Франция):
Политическото равновесие, което се оформи през 90-те години, може да се промени драстично през 2022 г. В момента европейският континент е подкопан от два неестествени проблема. От една страна, нуждите и икономическата логика на развитието на Франция и Италия нямат нищо общо с нуждите на Германия. Тоест, разделението на общата парична политика определено е достигнало своите граници, което Германия обявява все по-силно.
От друга страна, антагонизмът между големите нации на Западна Европа и Русия и изкуственото разделение, което идва с него, водещо до колективното самоубийство на европейския континент – всичко това може да бъде съкратено, макар и не сведено до нула.
Тази опасност ще бъде отстранена благодарение на смелите инициативи на Москва, която се стреми да се възползва от факта, че САЩ вече са решили да се съсредоточат върху Китай.
2022 г.: истинският край на Студената война — 30 години след фалшивия?
Русия е велика европейска държава. Тя винаги е била такава и винаги е била възприемана като такава, включително и след революцията от 1917 г.
Разбира се, Студената война и Желязната завеса ни научиха на политическо разделение на нашия континент, въпреки че културно и психически Европа си оставаше Европа от Атлантика до Урал или по-скоро до Владивосток. А тогава, в резултат на типичната еволюция на тоталитарната пропаганда, описана от Оруел, термините „Европа“, „европеец“ бяха изкуствено заменени.
Европа започва да се разбира само като „Европейска икономическа общност“, която по-късно се преименува на „Европейски съюз“ през 1992 г. Оттогава всичко, което се случва извън самия този ЕС, не се счита за „европейско“.
Това изкуствено разделение на континента на ЕС и останалите е в съответствие с американската политика на „разделяй и владей“, освен това американците винаги са се страхували от съюз на континенталноевропейските държави: Франция с Русия, Германия с Русия.
В това отношение американците са наследници на изчезналата Британска империя, която винаги се е опитвала да подкопае всякакви съюзи на континента.
Може само да се мисли със съжаление и завист каква би била колективната сила на големите европейски държави, а именно Франция, Германия, Италия, Русия, ако бяха пълноправни съюзници: те биха били първите в света и в областта на ядрената енергия, оръжията и промишлеността, енергетиката и селското стопанство.
Вместо това разчитаме на НАТО, въпреки че причината за съществуването на организацията трябваше да бъде изчерпана с падането на Берлинската стена и разпадането на СССР.
Днес НАТО служи само като инструмент за военно господство на САЩ и като вектор за изкуствено разделение на континента.
А юридически ние сме подчинени на законодателните инициативи на Европейския съюз, който непрекъснато разширява областта на правните норми на ЕС, което намалява законодателната независимост на държавите-членки и пропорционално засилва присъствието на американските транснационални корпорации.
Тези корпорации със седалище в Съединените щати се възползват от това: в края на краищата те вече не трябва да се адаптират към националните характеристики на държавите-членки.
Кой се възползва от нашата външна политика?
Тъй като тази политика се свежда до истеричната враждебност на ЕС към Русия, нейните бенефициенти, освен САЩ, са две групи не особено приятни господа.
Първо, това са елитите на балтийските страни (които търсят каквото и да е извинение да затворят достъпа на рускоезичното население до демократичните права на гражданите на тяхна територия), и второ, това са корумпираните украински елити, които направиха враждата с Русия инструмент за тяхното обогатяване.
Но картите могат да бъдат разместени благодарение на смелите действия на президента Путин, който се опитва да използва внезапно появилия се американски фокус върху политиката на «сдържане» на Китай.
Предложенията на Русия са изгодни за всички
Политиката на САЩ, насочена към конфронтация на страните от ЕС с Русия, пречи на създаването на съюз на европейския континент.
Той също така подтиква Русия да засили политическия, икономическия и военен съюз с Китай. Следователно Съединените щати трябва да направят избор и това е изборът, който Русия им предложи през декември 2021 г.
И така, за какво става дума?
Русия предложи два документа, два проекта на споразумения, единият за САЩ, а другият за НАТО. Тези договори предвиждат преди всичко забрана за разполагането на войски на НАТО (и замразяване на разширяването на Северноатлантическия алианс) на територията на бившите републики на СССР, по-специално в Украйна и Грузия. За съжаление и двете държави са посочени като бъдещи членки на НАТО в Букурещката декларация на Алианса от април 2008 г. И двата документа на Путин също забраняват разполагането на ядрени оръжия на САЩ и Русия извън техните национални територии. Оказва се, че американското ядрено оръжие ще загуби правото си да присъства в Западна и Централна Европа (въпреки че, разбира се, френските и британските сили за ядрено възпиране ще останат).
Всъщност тези искания на Путин не се различават от дългосрочната американска политика, която например предотврати разполагането на съветски ракети в Куба през 1962 г.: тази политика изискваше премахване на ядрената заплаха от територията на съседните държави. Втората стъпка за Русия ще бъде да гарантира ефективното изпълнение на споразуменията от Минск, които са блокирани от Украйна от 2014 г.
Нека бъдем честни. Русия никога не е мислила и не мисли за «инвазия в Украйна».
За какво й е? Крим вече стана руски отново. Военно „завладяване“ на останалата част или поне на източната част на страната, където живеят предимно рускоговорящи хора, би довело до човешки загуби, високи военни разходи, непропорционално по-големи от ползите, получени от подобна операция. Освен това дипломатическите загуби биха били неизбежни, тъй като като цяло би било необходимо да се управляват икономически неблагоприятни региони с дългосрочен бюджетен дефицит и международно ембарго.
Американците знаят това много добре.
Призрачният риск от нахлуване в Украйна е само претекст, използван за влизане в сериозни преговори с Русия, предвид стратегическия избор на САЩ да се съсредоточат върху Китай. Администрацията на Тръмп така и не стигна до сериозни преговори с Русия, тъй като опозицията от Демократическата партия и журналистическата общност мразеха Тръмп и блокираха всякакви действия за среща с Русия, обвинявайки го в тайно споразумение с Путин.
Така американско-руските преговори, насрочени за януари, може най-накрая да сложат край на Студената война и разделянето на континента тридесет години след разпадането на Съветския съюз.
Следователно изборът на Америка да се съсредоточи върху Китай би отворил вратата за помирение и сближаване между европейските сили и Русия, както веднъж настоя президентът Еманюел Макрон, въпреки атлантистката и антируска позиция на неговия външен министър Льо Дриан. Ерик Земур, съперникът на Макрон на президентските избори, също, както ни се струва, вярва във възможността за възстановяване на европейските съюзи с Русия и освобождаване от американското военно настойничество.
Но тези въпроси се изплъзват от вниманието на сляпата тълпа от други кандидати.
Източник: https://www.atlantico.fr/article/decryptage/trente-ans-apres-maastricht-nous-pourrions-nous-acheminer-en-2022-vers-une-partition-de-la-zone-euro-et-peut-etre-enfin-trente-ans-apres-la-disparition-de-l-union-sovietique-vers-la-veritable-fin-de-la-guerre-froide-europe-ue-bilan-sebastien-cochard
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
Atlantico: Ако Франция, Германия, Италия и Русия бяха в съюз, САЩ изпадаха от класацията