4 места в Русия, където могат да се открият останки от изгубени цивилизации

1. Дяволския нос, Карелия

На пръв поглед този живописен нос на източния бряг на езерото Онега (второто по големина в Европа, на 700 км северозападно от Москва) изглежда като просто поредното красиво място, където карелианците от съседните села ловят дивеч и риба. Няма нищо дяволско в това – но само на пръв поглед.

Когато православните монаси през 16 век идват тук, те откриват мястото изобилно украсено с петроглифи (изображения върху камък от палеолита до средновековието, в които не се съдържат писмени знаци), оставени от древните жители. Един конкретен петроглиф, вторият по големина (с дължина от 2,46 м), изобразявал "дявола" във формата на антропоморфно гигантско създание с квадратна глава. Монасите толкова много се страхували от плашилото, че издълбали голям кръст близо до "дявола", надявайки се, че Исус ще надделее над езическия магьосник.

Археолозите изследваха вековните петроглифи на Дяволския нос и изчислиха, че скалните рисунки са на възраст от около 5000 години. Хората, които са ги оставили там, вероятно са предци на съвременните жители на Финландия и Карелия. Трудно е да се каже дали петроглифите притежават някакви тъмни мистични сили. Никой не е живял на Дяволския нос от десетилетия, а последното село е изчезнало през 1970-те години.

2. Аркаим, Челябинска област

Вечерна мъгла над къмпинга в Аркаимския културен и природен резерват. Снимка: Павел Лисицин / РИА "Новости"

Открито в края на 1980-те години, древното селище Аркаим се намира буквално в средата на нищото – само с няколко стъпала наоколо. Археолозите започнаха да копаят там през 90-те години и тяхната работа продължава и до днес.

Аркаим е бил жизненоважно място през 3 или 2 век преди новата ера, като е бил доста голям град с централен площад, защитаван от крепостни стени и ров. Според историците гражданите са се били заселили там – нещо необичайно за степните народи от онази епоха. Дори отглеждали едър рогат добитък.

Арт обект "Полето на чудесата" от художника Жан Ерик Кулберг в Аркаим. Снимка: Павел Лисицин / РИА "Новости"

Древният град напомня на научно съкровище, но псевдоучените му се възхищават дори повече. Много легенди твърдят, че Аркаим е "градът на Слънцето", люлката на всички цивилизации и разбира се, че неговите жители са истински руснаци. Така руснаците стават предци на цялото човечество. Сериозните историци обаче остават скептични по отношение на такива "теории".

3. Платото Укок, Алтай

"Платото Укок", 1989. Худ. Юрий Коробейников. Източник: Сергей Самохин / РИА "Новости"

Хората от Алтай вярват, че платото Укок, разположено в южната част на републиката (3100 км източно от Москва), е свещено. Това е мястото, на което живеят душите на техните предци, така че изисква дълбоко уважение. Дори е забранено да се говори високо, да не споменаваме обезпокояването на мъртъвците. Но точно това направиха археолозите през 1993 г., когато откриха изненадващо добре запазена мумия на жена, умряла преди около 2500 години. Журналистите я нарекоха "Алтайската принцеса" и, макар че беше малко разтеглена, със сигурност някога е принадлежала на местните благородници.

Учените взеха "принцесата" в Новосибирск (2800 км източно от Москва), където има подходящи технологии за изучаването на мумията, но това сериозно смути хората от Алтай. Според техните вярвания мъртвата жена има мистични сили, които защитават земите от бедствия.

Снимка: ТАСС

Местните жители и археолозите спориха почти две десетилетия. Тогава, през 2012 г., мумията беше върната в Алтайската република. Алтайците обаче вярват, че жената, която те наричат Ак-Кадин, все още е гневна на тях и затова в републиката се случват бедствия (като наводнението през 2014 г., когато загинаха няколко души).

4. Китовата алея, Чукотка

Трудно е да се намери по-отдалечено място в Русия, колкото е остров Итигран, недалеч от бреговете на Чукотка – на около 6500 км източно от Москва. Островът е безлюден, но все още пази някои (страховити) следи от човешко присъствие. Брегът е украсен с десетки челюсти от гренландски китове, подредени в строг геометричен ред. Всяка кост е с дължина над 5 м.

През Средновековието ескимосите са построили тази странна архитектурна композиция, която включва и пирамиди от черепи на китове. Те не са живели на острова, но вместо това са го смятали за светилище.

Тогава нещо се случило и ескимосите напуснали района завинаги – днес никой не се моли тук. Но Китовата алея остава тиха и загадъчна.

Статията е част от поредицата "Руски досиета X", в която "Руски дневник" изследва мистериозни и паранормални феномени, свързани с Русия.