Без съд и присъда: Откровен фашизъм
Черните списъци на Асен Василев — противоконституционното мачете срещу опоненти и инакомислещи
Нито един здравомислещ политик, още по-малко юрист, не би се припознал в подобен диктаторски текст
Дали не се завръщаме към едни мракобесни исторически времена, които като че ли цивилизацията беше позабравила
Скандалният законопроект на Министерството на финансите за “защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата”, който на практика предвижда съставянето на наказателни списъци с лица и фирми, неприятни на властта, чието имущество и средства ще бъдат отнемани и замразявани без съд и присъда, извади скелетите на фашизма от гардероба.
И макар че въпросният проект, изтекъл в медиите в четвъртък, официално към момента да се пази в пълна тайна от обществото и дори от коалиционните партньори в управлението, неговото съдържание повдигна поредица от въпроси. От това дали финансовият министър Асен Василев, сочен за идеолог и автор на проекта, разбира основните принципи на демокрацията — върховенството на закона, правовата държава и разделението на властите, до това, дали не се завръщаме към едни мракобесни исторически времена, които като че ли цивилизацията беше позабравила. Проектозаконът предвижда крайна социална и икономическа изолация, чрез блокиране на имущество и пари, на всяко лице или фирма, за което лично министър Василев и част от представителите на изпълнителната власт, събрани в Междуведомствен съвет, решат, че трябва да влязат вътре. Без процес, какъвто дори в Народния съд привидно е имало, без произнасянето на магистрати, без участие на независимата съдебна власт.
Явно идеята на Василев и експертите му от Министерството на финансите, които са го писали, е била да се пренесе моделът на популярния закон “Магнитски” и у нас, каквато заявка бе дадена още миналата година. Но съвсем не без основание подобна идея напомни не на друго, а на модела на прокарване на политики от Национал-социалистическата партия в Германия в края на 30-те и 40-те години на миналия век.
Промушено, като че ли между другото, е и едно ключово условие, което още повече засилва тезата, че на този проект всичко демократично и правово му е чуждо, както и че върховенството на закона и общественият договор в България е в огромна опасност. А именно — условието мерките срещу лицата, вкарани в черния списък на министър Василев, да влизат в сила веднага, а обжалването им пред съда да не спира изпълнението им.
От правна гледна точка подобна разпоредба е напълно недопустима, тъй като на практика това означава прескачане на съда и неглижиране на ролята му в процеса по “наказване”. Роля, която е отредена в българската Конституция именно на магистратите, като единствения независим гарант за правовата държава и върховенството на закона.
Оттук нататък остава пълна мистерия, защо Асен Василев е крил от коалиционните си партньори текста на този явно противоконституционен проект. Въпросът всъщност е реторичен. Крие го, защото нито един здравомислещ политик, още по-малко юрист, не би се припознал в подобен диктаторски текст. Така финансовият министър, влизайки в ролята на същински законодателен Франкенщайн, се опитва еднолично да изземе функциите на върховен законодател и едновременно с това владетел, прескачайки мнението на коалиционните си партньори по въпроса. А тяхното мнение не закъсня. Първо от партията на Слави Трифонов “Има такъв народ” излязоха с коментар, че подобен закон е абсолютен фашизъм и руши устоите на върховенството на правото.
После и от Министерството на правосъдието се разграничиха от него, като само заявиха очевидното — че текстът на проекта “има несъответствия и явни противоречия с Конституцията на Република България, актовете на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека”. Дори винаги съгласните с колегите си от “Продължаваме промяната” депутати от “Демократична България” и лично един от лидерите є Христо Иванов осъдиха подобна законодателна приумица.
Действията на Четворната коалиция по темата с черните списъци за пореден път изваждат наяве факта, че липсата на комуникация, работата на парче и разделението, са взели връх и вече са ерозирали управлението отвътре. Затова и възниква въпросът защо подобен сериозен закон, който играе пряко по тънката струна на човешките права и би следвало да бъде писан от експерти юристи с нужните познания и компетентност в сферата на гражданското, административното и конституционното право, се списва тайно в Министерството на финансите от министъра Асен Василев.
Защо и правосъдното ведомство, чиято роля би трябвало да е водещата в този процес, стои като некомпетентен наблюдател на амбициите на един човек, който очевидно не разбира есенцията на основните за демократичните държави принципи?
Нима и самият Асен Василев забрави, че два състава на Върховния административен съд (ВАС) решиха да прекратят като незаконно действието на българския “черен списък” по “Магнитски”, който бе създаден с решението на служебното правителство през лятото на 2021 г. по същия модел и от същия човек. Именно Асен Василев и тогава бе министър на финансите, само че служебен. Не му ли стигна на министъра Василев заявеното от съда, че са незаконни и предписанията към държавни компании и предприятия да не влизат в икономически отношения с лицата от списъка?
Или може би и тогава, и сега решенията на съда нямат никакво значение за него, защото си се представя в близкото бъдеще като последна инстанция, съдник и изпълнител на наказанията на “провинилите се” опоненти и инакомислещи?
Оглушителна е тишината от реакцията на членовете на партията на Василев “Продължаваме промяната”. Мълчи и премиерът Кирил Петков, който без съмнение знае за подготовката на този проект, тъй като Асен Василев е неговият най-доверен човек в този кабинет. Дори наречен в началото на мандата на това правителство — “супер-вицепремиер”. А може би премиерът Петков наистина следва примера на президента на Руанда Пол Кагаме, чието състояние се оценява на около половин милиард необясними долара.
Руандийският държавен глава е замесен в зловещия геноцид в държавата, при който са избити около 800 000 тутси и умерени хуту, извършено в по-голямата си част с мачете.
Именно него обаче българският министър-председател ни цитира като пример за “световен борец с корупцията” преди по-малко от 3 месеца след срещата им в Брюксел. Явно сега Петков, Василев и групата на “Продължаваме промяната” са решили да вървят по стъпките на африканските държави и да наказват вместо съда опонентите си със “законодателно мачете”.
В държава като България, която от 15 години е част от Европейския съюз, в сърцето на демократична Европа, това обаче няма как да се случи.
Не и днес.
Труд