Прокопиевци и президентът монтираха конник без глава
Другите партии в коалицията не забелязаха ли каква безсрамна компанийка качват на власт! За качествата и съдбата на това вече катастрофирало правителство «Труд» писа на 18. 11. 2021, още преди четворната коалиция да го беше избрала. „Идва правителство от немай-къде, вероятно коалиционно и с Кирил Петков за премиер. Подкрепата за него няма да е задълго. […]
Прокопиевци и президентът монтираха конник без глава
Другите партии в коалицията не забелязаха ли каква безсрамна компанийка качват на власт!
За качествата и съдбата на това вече катастрофирало правителство «Труд» писа на 18. 11. 2021, още преди четворната коалиция да го беше избрала.
„Идва правителство от немай-къде, вероятно коалиционно и с Кирил Петков за премиер. Подкрепата за него няма да е задълго. ПП е политическа фикция, отклонение от политическата реалност, лесно разобличим продукт на кризисна манипулация.“
Беше ясно, че трите коалиционни партии няма да станат печеливши, нито дори малко губещи. Приятно се заблуждаваха, предвкусвайки благинки в изпълнителната власт, но без да се наредят сред партиите, клиентелите и лицата, загубили от проекта „Почтените“ след като са му пристанали.
Лакомията погубва.
Парламентът изобилства от неолиберални ляво-десни и дясно-леви майкопродавци, безродници, случайници и чужда агентура.
Като президента Радев споделящи важността „да постигнем синергия със стратегическия дневен ред на САЩ“.
След мегаконструктивни разговори четирите постигнаха пълно съгласие по 18 теми за 135 умни политики.
Родиха нефелен кабинет с обичайното мерзавско обяснение „народът на изборите това каза“.
Логично беше познатото миналогодишно брожение в Народното събрание (НС) да се върне скоро след приемането на бюджет. БСП, ДБ и две кухи компанийки се нагърбиха с десетки невъзможни за изпълнение в обозримо бъдеще обещания. Илюзиите за големи реформи скоро се изпаряват, бързо излиняват картинките за три тунела под Балкана и четири моста над Дунав.
Провалът беше неизбежен.
Освен за подмяна на прокурори с адвокати, нямаха кадрови ресурс за други важни институции. Нито време, нито средства поне за текущо администриране. Обаче безотговорните люде в НС одобриха подаден отвън сценарий с бездарна режисура и некадърен актьорски състав не само за главните роли!
А за най-главната Амбасада, прокопиевците и президентът дружно монтираха Конник без глава.
Политически обезглавен от Конституционния съд през октомври м. г. Във фолклора на много страни често има някаква особена страст относно създаването на безглави същества. Фройдисти биха открили в това комплекса на кастрацията — неоправдан страх от загубване на част от тялото, в случая на властта.
Легендата за безглав демон, който се носи на черен кон, е съществувала още в келтските традиции. Карел Шкорпил открива и у нас такава за Иван Шишман на кон с отсечена глава под мишница. Видял го овчар, извикал: „Човек без глава!“, тя паднала, подскочила седем пъти и на 7 места бликнала вода. Има я и в турски вариант за гроб на 4 километра от Варна „Кесик баш текеси“ (отсечената глава). „Конникът без глава“ на Майн Рид е най-известен.
Кирил Петков не е първият здраво привързан към премиерското седло напълно безпомощен за нещо градивно.
От опитите с Филип Димитров и Сергей Станишев би следвало да се предвиди какъв ще да е краят на безсмисленото му суетене на поста. В легенда от Щатите топ откъсва главата на конник, погребан край Ню Йорк. В този ден той излиза да си търси главата и всеки, който бъде посетен, ще умре.
Пред очите ни умират СДС и БСП, следват сегашните коалиционери.
Месеци преди да им сглобят колониалната администрация и да ги монтират на висшите позиции в „Труд“ Кирчовците бяха отписани като управленски головодници и публични въздухари.
През март вече се доказаха като такива пред огромното мнозинство граждани. Медийно разгромени, с ясни белези за политическо поражение и имиджово изхабяване на главните и дори на второстепенните изпълнители.
Пукнатини в коалицията вече се обозначиха, а премиерът окончателно заслужи черен пояс по въздухарско говорене.
Потвърди се прогнозата ни, че не могат да удържат властта без насилие.
Все пак пробваха с метални решетки на вратите на НС, с елементи на либералфашизъм и вече са готови с медийно гестапо.
Диктатура сами не могат да наложат, силно се надяват на внос от Запад и помощ от НАТО.
На Вашингтон единствено днес се надяват за спасение изпълнителите.
Каквото от умнокрасавците в „Да България“, същото и от „Продължителите на промяната“.
До тук води всяка политинженерна измислица по схема на прокопиевците, поръчана и подкрепена отвън.
Обречена на мижава обществена опора, недостатъчна за формиране на устойчиво и градивно правителство.
С буфосинхронисти във властта, чужди на българските интереси.
Непоправимо провалена за пореден път схема. Което безспорно е било очевидно за коалиционерите.
Те ли не са лъжливи въжеиграчи и жадни за облаги управленски головодници!
Те ли не знаеха, че партията, чийто мандат и премиер поддържаха, реално не съществува!
Те ли не забелязаха каква безсрамна компанийка качват на власт!
На 17.12.2021, четири дена след избора на това правителство, «Труд» посочи, откъде ще му дойде най-тежкият удар.
„В ИТН са онези от Шоуто, които се познават по песничките. „Копелета гадни бяхме всичките до един…“: „… фалшиви политици живеят в тъпа реклама… К’ви дебати, ебати, депутати и ментета…“
И ето Трифонов се обажда от задоблачното си пространство:
„Слагам край на коалицията, министрите на ПП водят държавата към фалит… безпардонно се нарушава подписаното коалиционно споразумение.“
Всичко било въпрос на морал.
Когато Кирчовците лъжеха всенардно, не забеляза твърде?
Няма морал в политиката, има само интереси.
Няма да е голямо чудо, ако все пак от ИТН се появят 12 или повече депутати-спомоществуватели за кабинет на малцинството. За да се приеме някакъв бюджет, да дойдат едни пари от Брюксел, поради друга на ползу роду причина.
Зависи и какви сигнали ще дойдат от Амбасадата, може и там да са отписали „Промяната“ си.
Няма да има нужда и от нови избори, в този парламент ще съберат още по-голяма подкрепа. Засега липсват изгледи за успешно служебно правителство.
Бившият конституционен съдия Георги Марков отбеляза:
„Провалът на Кирил Петков е голям провал на американското посолство, кръга „Капитал“, НПО-тата на Сорос и президента, които ни го натрапиха.“
Какъвто изход да изберат, както и да се гърчат, от тази констатация няма укриване.
Д-р Илия Илиев, Труд