Какво застави СССР да изведе войската си от Афганистан, 2 част
2 част
Народът и знамето срещу «червения принц»
През следващите десетилетия отношенията между СССР и Афганистан прераснаха в тясно приятелство. Съветските специалисти строяха пътища, електроцентрали, язовири, летища, фабрики, напоителни системи. Американците, от друга страна, сякаш са се бяха отказали от Афганистан, примирявайки се с факта, че той е в съветската сфера на влияние.
Проблемът дойде оттам, където не се очакваше. Активната модернизация и урбанизацията на Афганистан, съчетана с наличието на щедър и проспериращ съсед на север, доведе до факта, че все по-образованите младежи започнаха да се интересуват от комунистическите идеи. Вследствие на тези настроения беше създадена Народно-демократичната партия на Афганистан, която скоро се раздели на две фракции.
Фракцията «Калк» («Народ») се оглавяваше от Нур Мохамед Тараки; това беше главно пущунска партия, състояща се от бедни селяни и се застъпваше за бърз и решителен преход към социализъм. «Парчам» («Знаме»), ръководен от Бабрак Кармал, обединяваше образовани и проспериращи градски жители (главно таджики) и считаше, че преходът към социализъм може да бъде отложен, като страната се съсредоточи върху национално-освободителното движение и борбата срещу империализма.
Тези процеси предизвикаха двусмислена реакция: докато част от съветското ръководство считаше, че е по-добре да се подкрепи приятелският крал, отколкото пламенните реформатори, другата част разчиташе на НДПА. На съветските лидери Тараки изглеждаше по-близък, разбираем и очевидно по-лоялен.
Междувременно в Афганистан в нощта на 16 срещу 17 юли 1973 г. бе направен военен преврат, организиран от бившия премиер и братовчед на краля Мохамед Дауд, „червения принц“, друг голям приятел на Съветския съюз, който се радваше огромно влияние в армията. Дауд провъзгласи република и потвърди, че Афганистан ще продължи да води политика на неутралитет.
В основата на по-нататъшното развитие на страната той заложи на «народната теория на революцията» — експлозивна смесица от социализъм, патернализъм, пущунска изключителност, антиколониализъм и национализъм. Скоро програмата беше допълнена и от антикомунизъм: Дауд, който започна със сближаването с НДПА и просъветските офицери, бързо промени курса си, създаде своя собствена Национално-революционна партия, установи диктатура и започна репресии срещу политическите противници, преследвайки просъветските комунисти, проамериканските либерали и консерваторите от движението «Мюсюлманска младеж».
В същото време във външната политика режимът на Дауд се обръщаше все повече към Иран, Египет, Саудитска Арабия и Турция. По същество това означаваше косвено сближаване със САЩ.
Когато Леонид Брежнев заяви, че СССР не одобрява присъствието на военни експерти от страните от НАТО в Северен Афганистан, Дауд разпалено отговори, че Афганистан е свободна държава и няма да позволи на Москва да диктува как да се управлява държавата.
Край на 2 част, следва продължение
Петя Паликрушева
Какво застави СССР да изведе войската си от Афганистан, 2 част