Защо Миклухо-Маклай отново поема към папуасите след 150 години

Николай Миклухо-Маклай, Малайски полуостров, 1874-1875 гг. / Архив

- Винаги съм реагирал нормално на това кой съм. Може би, защото не съм имал друг избор? – Николай Миклухо-Маклай се усмихва, седнал с безупречна осанка във фотьойла в офиса си. Както трябва да седи потомствен дворянин.

Той е роден точно 102 години, след като неговият световноизвестен прадядо Николай Миклухо-Маклай (те са пълни адаши) слиза на брега на Папуа Нова Гвинея. Днес е учител и директор на Фонда за опазване на етническото и културното наследство на името на Миклухо-Маклай. Временният офис се намира точно срещу едно от най-старите гробища в Санкт Петербург, където са погребвани хора от времената на Руската държава и Империята. Етнографът обаче не е погребан тук, пък и тази близост в пространството с предците е чиста случайност, така се е случило. Казва, че не са го кръстили в чест на пътешественика, а просто името им харесало.

Днес потомците на Миклухо-Маклай, който 12 години изучава туземците, живеят основно в Русия и в Австралия. Засега обаче само Николай е решил, че след 150 години трябва да поеме към папуасите, както е направил неговият прародител. При това да мине през седем страни, да преодолее 18 хил. км и непременно само с автомобил.

Фамилни истории, човекоядци и смъртоносно ухапване

Личен архив

Главната причина, поради която той решава да направи от пътуването си събитие поне от общоруски мащаб е, че днес малцина помнят Миклухо-Маклай, освен хората от фамилията. И това го обижда.

- Сега в Москва има улица "Миклухо-Маклай". Някои хора са абсолютно убедени, че фамилията ми е в чест на тази улица. Пък и куриозите с фамилията ми ме преследват. Веднъж се наложи да извикам бърза помощ за майка ми и ме попитаха каква е фамилията ми. И хората не дойдоха. Позвъних отново, но ми казаха "млади човече, извикайте психиатричната помощ". А някога се получават смешни истории: пристигаш някъде, питат те "Вашата фамилията?". "Миклухо-Маклай". "Какво?". "Миклухо-Маклай". "Какво?". "Иванов" (най-разпространената руска фамилия – бел. "Руски дневник"). "Влезте".

На сайта на фонда има видео, на което жители на Питер замислено се опитват да отговорят кой е бил Миклухо-Маклай, но си спомнят само анекдоти, които, според тях, по някаква причина, е по-добре да не се разказват.

Личен архив

По-рано Николай е работил в селскостопанския сектор, въртял е бизнес, а със спечелените пари пътешествал по света. След това разбира, че главната му работа трябва да стане опитът да запази паметта. Така той замисля автомобилна експедиция до бреговете на Папуа Нова Гвинея: първо да се премине през цяла Русия с истории за етнографа (стартът е планиран за 23 май), а после през Китай, Тайланд и Индонезия, да се стигне до Папуа. Сред участниците в експедицията има учени и пътешественици. Всички заедно две седмици ще изследват папуасите и ще търсят влиянието на руснаците върху туземците. А то е голямо – първият бял човек Маклай е станал синоним за всички европейци, които по-късно са посещавали островите. Името му добавяли дори към културите, донесени от голямата Земя. Благодарение на руския етнограф в местните езици са се появили такива думи като топор ("брадва"), кукуруза ("царевица") и арбуз ("диня").

Николай казва, че не се страхува от нищо (въпреки че само на няколко километра от източното крайбрежие – Брега на Маклай – и досега живеят племена човекоядци). Неговият партньор в екипа обаче (в миналото хирург) Константин Беспалко е обиколил света – водопадите Игуасу и Анхел, островите Галапагос, Мадагаскар, Лаос, Камбоджа, Индия – и той има от какво да се страхува.

Личен архив

- Преди 10 години на Мадагаскар ме ухапа някаква жаба. Бях в планината, всички ми казваха: "Опасно, опасно!" ("Danger, danger!") – и сочеха малко жабче. Стана ясно, че ако я настъпиш, след два часа можеш да си вземеш сбогом с приятелите. Не знам кога точно тя ме ухапа, но целият ми крак беше в кръв, защото кръвта престана да се съсирва – очевидно в слюнката ѝ има антикоагуланти. А в Камбоджа имах друг случай: започна дъждовният сезон и пътищата се покриха с тънък слой вода. Започнахме да спираме. Гледаме на дърветата червени точки. Някой от нашите реши да отбие встрани. Местните започнаха да викат "Стой! ". А какви са тези червени точки? Те останали още от времето на Червените кхмери и означават, че територията все още не е разминирана. Махнати бяха само мините от тясна лента от пътя, покрита с вода – разказва Беспалко.

"Аз и сам мога, без този Николай Николаевич"

Снимка: Руслан Шамуков

В офиса на фонда на масата е разгърната хартиена карта и има светещ глобус. И това вероятно е единственото, което някак си намеква за естеството на дейността на неговия обитател, който твърди, че въпреки многобройните интервюта за журналисти и членството в най-старото Руско географско сдружение (в попечителския съвет влизат президентът на Руската федерация, министърът на отбраната и най-богатите хора в страната), не се възприема като изключителен човек.

- По-скоро се чудех какво значение има това за хората. Знаете, че в детството си, от 13-годишен, се увличах по ветроходен спорт и едва неотдавна, след 30 години, разбрах, че един от моите партньори по яхта е продавал за копейки възможността да ме покаже. Учудващото не е, че той е печелел от това, а че децата от онова време са били готови да платят, за да видят живия Маклай – спомня си Николай.

Той решил лично да се заеме с това, защото все пак то има значение. Магията на името действа и досега. Между другото, освен благородната цел да се запази паметта и да се повиши равнището на ерудицията на съвременните ученици, той твърди, че не преследва никакви други цели. Неговият прародител, например, е имал и политически амбиции. Всеки ученик може да прочете в учебниците, че на Миклухо-Маклай са му предложили да колонизира откритата от него земя. Ученият-мореплавател предложил островът да бъде наречен Чернорусия (заради цвета на коренното население) и самият той искал да оглави колониалната държава. Императорът обаче не разрешил и брегът бил колонизиран от Германия.

Снимка: Руслан Шамуков

- Руската колонизация е била нужна само по една причина – да вземе под своя защита многобройните народности, които са населявали Папуа Нова Гвинея. Николай Николаевич никога не е мислел, че една раса или култура може да доминира над друга – тактично отговаря Николай след кратка пауза.

- А амбициите са нещо хубаво! – оживява се той. – На практика се изпълнява един от девизите на прадядо ми. Ако човек може да си го позволи и има амбиция, то това е великолепно, голяма отговорност. За човека може да се съди по целите му. А неговите цели са били големи.

- А вашата цел достатъчно голяма ли е?

- Това навярно е най-голямата ми цел. Това, за което вие говорите, – огромна машина, която, ако я преместим... , не бива да изкривяваме историята...

Как Хавай, Ачех и Менорка за малко да станат руски територии

Николай обича да повтаря, че работата не е в това, че той е само потомък на световноизвестен човек.

- И този фонд създадох само, когато разбрах, че съм достатъчно зряла личност и без онзи Николай Миклухо-Маклай. Аз самият съм човек, който може, без да се пришива за него, да върши добри дела. Да, без съмнение, съхранявайки неговото наследство. Да, без съмнение, опирайки се на неговите трудове. Глупаво би било да не се опирам.