Spiked: Митът за руската агресия
Не, Русия няма да атакува Украйна, убеден е авторът. Тя назовава няколко причини, поради които шумът около «руската агресия» се е появил точно сега. В същото време раздуването на фиктивната заплаха, според нея, е също толкова опасно, колкото игнорирането на реалната. Превод от Spiked (Великобритания): Разбира се, паметта е къса в ерата на вездесъщите медии. Но […]
Spiked: Митът за руската агресия
Не, Русия няма да атакува Украйна, убеден е авторът. Тя назовава няколко причини, поради които шумът около «руската агресия» се е появил точно сега. В същото време раздуването на фиктивната заплаха, според нея, е също толкова опасно, колкото игнорирането на реалната.
Превод от Spiked (Великобритания):
Разбира се, паметта е къса в ерата на вездесъщите медии. Но дотолкова ли, че американското и европейското обществено мнение кротко ще „изяде“ следващия нов кръг на сплашване за Русия, само шест месеца след предишния?
Не, няма струпване на руски войски около границата с Украйна.
Но не само не се случи нищо подобно, но се появиха две много съществени уточнения.
Първото е, че на границата с Украйна няма и никога не е имало стотици хиляди руски военнослужещи.
Преобладаващото мнозинство от тях са били в базите си на много километри разстояние. И второ, маневрите – и то много по-малко, отколкото се твърди – вероятно са извършени в отговор на съобщенията за събирането на украински войски за пролетната офанзива, доставката на оръжия от Обединеното кралство и САЩ и много мащабните учения на НАТО в Черно море и Западна Украйна.
Както често се случва, се оказа, че предполагаемата руска агресия е само половината работа. Другата половина е това, което правеха САЩ, Великобритания и НАТО на по-малко от сто километра от руските граници. Като се има предвид това, не е трудно да се стигне до заключението, че Русия е взела само разумни предпазни мерки и всякакви движения на войски са били предимно отбранителни по характер.
Друга съществена разлика е миграционната криза на границата на Беларус и Полша. Въпреки пълната липса на доказателства, че тази объркваща и тревожна ситуация има нещо общо с Русия, същите хора, които плашат с масовата руска инвазия в Украйна, видяха ръката на Москва и тук.
Аргументите им са следните: Беларус и нейният нелегален президент Александър Лукашенко не могат да направят нищо без руска подкрепа (което не е вярно); че Путин е голям приятел на Лукашенко (което е още по-погрешно); и че цялата тази злощастна бъркотия е част от дългосрочен руски план за бързо стартиране на съюза с Беларус и дестабилизиране на ЕС и Запада като такива (ако това е вярно, тогава самата Русия страда от това на първо място).
Разбира се, за тези, които виждат Русия като вечна, непреходна заплаха за Запада, загрижеността за предстоящата руска офанзива срещу Украйна изглежда логична. Това обаче все още не обяснява защо този тип паника се завърна точно сега.
Защо някой — и особено Русия — ще планира военна офанзива в самото сърце на Европа в началото на зимата?
И защо трябва да заплашва с това пускането на газопровода „Северен поток 2“, който очевидно ще трябва да се сбогува със старта си в случай на някакви действия срещу Украйна? Това е глупост.
И така, в какво се състои работата?
Първо, американската администрация бавно подобрява отношенията с Русия и се планира нова среща на върха. Вашингтонските ястреби трябва да бъдат убедени, че Джо Байдън няма да компрометира интересите на Съединените щати. Затова няма да попречи да се поразтръби малко за руската заплаха.
Второ, тъй като разширяването на операциите на НАТО в Тихоокеанския театър на военните действия не върви добре, вековната „руска заплаха“ винаги ще придава на алианса желано чувство за цел, особено сред неговите членове в Източна и Централна Европа.
Трето, Европа, особено Германия, се нуждае от руския газ, а цените му скочиха до небето, отчасти поради грешките в сметките на самия ЕС. Но в същото време е необходимо да се покаже на Русия, че тя няма да може да диктува условията си. Преди да се издаде необходимия лиценз на „Северен поток 2“, трябва да се прояви известна твърдост.
И четвърто, Глобална Британия буквално се гъне в закъснялата си любов към Украйна и й предлага не само военно обучение, но и строителство на кораби и доставка на оръжие. Инцидентът през юни в Черно море показа, че Великобритания не се гнуси от рисковия мачизъм. Сега, освен „малък военен отряд“, който да помогне на Полша да обезопаси границата с Беларус, са налице 600 войници от специалните части, готови да бъдат изпратени в Украйна. Премахването на „непосредствената“ заплаха от Русия и спонсорирането на украинската военна машина, да не говорим за разпалването на напрежението в Черно море, ще повдигне повече обществени въпроси, отколкото сега.
Така редица различни интереси обясняват защо точно сега възникна нова заплаха от Русия.
Въпреки това, раздухването на измислената заплаха е също толкова опасно, колкото игнорирането на реалната. Междувременно все още невоенната криза на беларуско-полската граница внася в ситуацията елемент на чисто човешка непредсказуемост, невиждан досега, който изисква сдържаност от всички страни, а не суматоха.
Автор: Мери Дежевски — журналистка и телевизионна водеща. От 1988 до 1992 г. — кореспондент на в. Таймс в Москва. Работила е и като кореспондент в Париж, Вашингтон и Китай.
Източник: https://www.spiked-online.com/2021/11/16/the-myth-of-russian-aggression/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front
